Работохолиците намират причини да работят, дори когато не се налага. Умът им е насочен почти винаги към работа и свързаните с нея дейности.
Работохолизъм се определя като компулсивно разстройство - емоционално състояние, при което не е от значение единствено колко часа прекарва човек в работа, но и за ума и химическите процеси, които се случват в организма за засилване на конкретното поведение.
Някои работохолици имат превъзбудено поведение поради освобождаването на адреналин, когато са стресирани. Други стават зависими поради желанието си да бъдат похвалени или поради усещането за пълноценност и лична способност, което им дава постоянната служебна ангажираност.
Като всяка зависимост, пристрастяването към работата може да повлияе отрицателно и в други области на живота, например на отношенията с близки и приятели, физическото здраве, дължащо се на претоварване и стрес и други.
Работолизмът често несправедливо се възприема като негативно явление, от хората и обществото, е на мнение проф. Йехуда Барух от Rouen Business School.
Според експерта, цитиран от Career Development International, работохолизмът може да доведе до положителни резултати за индивида, бизнеса и обществото.
Емпирични изследвания показват, че работохолиците проявяват жизненост и всеотдайност, а не изтощение и цинизъм, както други, по-малко работливи.
Хората, които са всеотдайни на работата си, са под постоянно напрежение. Техните постижения обаче засилват чувството на благосъстояние, казва проф. Йехуда Барух. Човек сам трябва да преценява с каква продължителност и какъв обем работа може да поеме, разбира се, оценявайки и пазейки здравето си, допълва той. | 
RSS новини
