Българите с присаден бъбрек пак останаха без животоподдържащото си лекарство циклоспорин. Този път не заради липсата му, а заради забавени документи за получаването му, които трябва да разпишат чиновници от Министерството на здравеопазването (МЗ).
Това съобщи вчера за “Труд” Иван Димитров, секретар на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. И добави: “През април забавянето на протоколите беше 10 дни, сега е 5, така е от началото на годината. Какво обаче да правят през това време пациентите? Те трябва да взимат медикамента си 2 пъти дневно. Откъде и как да си го доставят, като струва над 400 лв.?”
Циклоспоринът е имуносупресор (потиска защитните сили). Той не позволява на организма да отхвърли трансплантирания орган. Ако спрат приемането на препарата, пациентите рискуват здравето и живота си. Затова, който има възможност, си го купува от чужбина. Защото там е по-евтин. А който няма пари, държавата го е оставила да се оправя както може. Докато оцелее.
“Тук се появява вторият проблем. Дори и да си набавиш препарата за неосигурения от МЗ период, то изпитите лекарства през него не се възстановяват със задна дата”, обясни Димитров. И даде следния пример: ако е трябвало пациентът да си получи медикамента на първо число от месеца, а това е станало на 5-о, то МЗ му отпуска медикамента от 5-и на настоящия месец до 5-и на следващия.
Така през календарната година се събира близо един месец, през който държавата реално не е осигурявала животоподдържащи медикаменти за трансплантираните. Както предвижда законът. “МЗ пести жълти стотинки от хората и ги поставя в риск”, коментира секретарят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.
Пред Александровска болница вчера се събраха болни, останали без лекарства. Всеки от тях трябваше да вземе спасителните препарати на други 5-има с присаден орган от неговия град. Те се чудеха какво да правят и на кого да се оплачат.
“Още в петък се обадих в отдел “Лекарствена политика” и съобщих за проблема. Но оттам заявиха, че не знаят нищо”, каза Димитров. Според него забавянето идва от средния ешелон в МЗ, който не си върши работата в срок. А всеки ден мотаене за трансплантираните може да е фатален.
От месеци асоциацията настоява лекарствата на трансплантираните да преминат към здравната каса. Както е по света. Освен това тя има 28 филиала в страната и няма да се налага болните да пътуват с километри до София всеки месец, за да получават препаратите си.
“Труд” се свърза със зам.-министърката на здравеопазването Гергана Павлова, която обеща да реши проблема. По-късно със съдействието на “Труд” тя прие на среща във ведомството Димитров и пациенти от Кърджали.
Зам.-министърка обеща решение
“Лесно отстраним е проблемът, който е чисто организационен. Между графика за получаване на препарата и доставката на фирмата се получава луфт от няколко дни, ще ликвидираме забавянето.”
Това заяви вчера пред “Труд” Гергана Павлова, зам.-министър на здравеопазването. Тя разясни, че лекарство има в достатъчни количества, подписан е договор за доставката му и не е очаквала да се стигне до напрежение по този повод.
Пред екипа ни тя обеща да реши проблема и до 1-2 седмици да разполага с нужните за това документи.
По-късно от МЗ обясниха в съобщение до медиите: “Ръководството пое ангажимент да изиска от аптеката на лечебното заведение утвърдения график за получаване на продукта от пациентите и да съобрази снабдяването с него.”
Господин Калоянов: Не е за първи път да остана без лечение
Господин Калоянов от Кърджали е с присаден бъбрек от 2005 г. Той и близките му сами събрали пари за спасителната операция. Тя му била направена през 2005 г. в Донецк, Украйна. Преди това 2 г. бил на хемодиализа. Ето какво разказа вчера мъжът, който всеки месец се бори със системата и пак не получава животоподдържащите си лекарства навреме:
“Тази сутрин (б. р., вчера) тръгнахме в 5 ч от Кърджали. А предната вечер събрах рецептурните книжки на още петима души с трансплантиран бъбрек от града, за да им донеса лекарствата от София и на тях. Да не се “разхождаме” всички. Идвам тук и какво става - казват ми, че документите за моите два препарата не са готови. Както и на моите съграждани. Вие ми кажете какво да им обясня, като се върна?!
Да не говорим, че пътуването ми струва 80 лв. Лекарствата ми свършват днес (б. р., вчера). И нови няма! Ето, от Турция ми донесоха втория от препаратите, които пия, за 650 лв. За да имам и да не спирам лечението, когато Министерството на здравеопазването бави медикаментите ми.
Явно някой там не си върши работата. А нали задължението на МЗ е да се грижи за здравето на хората? Как може тогава да се случва подобно нещо? И не за първи път. Орязаха ни и парите за пътуване от 12 пъти годишно на 3 (средствата са ни нужни, за да идваме до София и да си получаваме поддържащите медикаменти).
На Министерството на здравеопазването намалиха бюджета с 23 %, а на отбраната с 11%. Кой ще ни напада, че се взимат по-малко пари от армията, а за болните няма? Говори се, че ще ни сменят терапията с генеричен препарат. Толкова години съм пил това хапче и то ми помага, защо да ми го сменят? Ами, ако от новото се влоша?
весник "Труд" Диана Тенчева | 
RSS новини
